Bulgarian English
 

Начало
Обновление
Новини
Връзки
Историята
Публикации
Слава БЪЛГАРСКА
Галерии
Археология
Град В. Търново
Св. Сава Сръбски
Стенописите
Цар Калоян
Финансиране проекти
 
Начало arrow Новини arrow Архив arrow в-к Стандарт 23.08.2004г


в-к Стандарт 23.08.2004г Версия за печат Изпрати като E-mail

Сърцето на Търново умира

Интервю с арх Теофил Теофилов

Автор: Виржиния Стоянова

Архитект Теофил Теофилов произхожда от стар копривщенски род. Роден е в Пловдив, но от 1968 година живее във Велико Търново. Специализирал е към организация на ЮНЕСКО в Италия. В момента е главен архитект на обновлението на църква "Св. 40 мъченици" във Велико Търново.

- Архитект Теофилов, как се насочихте към архитектурата?
- Не се колебах в избора си след завършването на гимназията. Архитектурата се превърна в смисъл на целия ми живот. Образно казано, "влязох" в живота на паметниците. "Живях" и във Второто българско царство, занимавах се със средновековните му паметници. Преминах в Първото царство, а от него в антични обекти. Моята дисциплина са антични и средновековни паметници: теория, история, консервация и реставрация. Но независимо от това съм правил и съвременни обекти.
- Върху колко обекта сте работили?
- Имам около 30 неизпълнени проекта и повече от 60 реализирани. Между тях са Голямата базилика в Плиска, строена през 863-869 година от цар Борис I и епископ Формоза. Това е най-голямата църква в средновековна Европа. Работих и по реконструкцията на Златната църква в Преслав, строена от цар Симеон Велики в 917 година. Това пък е най-красивата църква, построена през средните векове на Стария континент.
- Защо не успяхте с всички проекти?
- Причината е прозаична - липса на средства. Голяма част от тях бяха дарителски. Преди десет години например проектирах една нова църква, поръчана от покойния Търновския митрополит Стефан. Стигнахме до една плоча и парите свършиха. Подобна беше съдбата на църквата, поръчана ми към университета във Велико Търново. Тя стои на основи, а парите изчезнаха. Така стана и с другите проекти - просто парите отиват на друго място. Имам много разочарования в тази област.
- Вие сте и автор на редица трудове в областта на реставрацията...
- В тази насока наистина е писано толкова много, че едва ли моите идеи и тези са някакво развитие на архитектурно-реставрационната мисъл. Понякога трябва да контрираш някои виждания, да отречеш някои схващания. Защото научната истина невинаги е там, където я търсим. По-скоро е близо до това, което може да се види на място. Действително имам около 60 научни публикации, участвал съм в много конференции. В академичната йерархия останах научен сътрудник към Института по изкуствознание. Във времето, в което трябваше да се хабилитирам, отговарях за архитектурата на Великотърновски окръг, а след това и на самия град като кмет. Някои хора следват една посока на действие през живота си, а аз съм се разпилял в много области. След като приключи мандатът ми на кмет, бях една година градски архитект.
- Бихте ли дали сам оценка на стореното от вас?
- Пак повтарям, имал съм разпилян живот. Стремя се в края на кариерата си да подредя направеното досега. Дано имам този шанс. Смятам все пак, че това, което съм показал в архитектурата, винаги е било изискано, защото съм използвал старите методи на изследване.
- В момента вие ръководите обновлението на църквата "Св. 40 мъченици" във Велико Търново.
- За този културен паметник се проведоха много конкурси, които нямаха ясно планово задание. В едната посока можеше да се търси църква, в другата музей. Всички участници правеха това, което им допадаше. Аз през цялото време правех църква. Отказах се да играя в тези периодични конкурси, които се провеждаха от 1976 година през 10 години. Последният, през 1996 година, също не даде резултат и се направи служебно възлагане на арх. Узунов. Той беше сред участниците в старите конкурси. На базата на неговото виждане се направи проект. След разсъждения в Министерството на културата и Съвета за опазване на паметниците узря истината, че докато се мъдрува 32 години, паметникът е загубил автентиката и очарованието си. Оставаше да се направи нова концепция и задание. На базата на това и на стария си проект за църква направих идейна разработка в 3 варианта. Последният окончателен вариант се превърна в работен проект. Подчертавам, че заданието е обновление, което не означава реставрация. Това е една нова постройка, създаваща среда за експониране на основните стойности на стария паметник.
- Какво е бъдещето на Велико Търново?
- За съжаление Търново като стар град започва да изчезва. Хората от цели квартали започват да се преместват към центъра и новите квартали. Причината е не само икономическа. Тя е плод и на градоустройствени недостатъци. Един град е като човешки организъм. Той има свое сърце, което трябва да пулсира. А сърцето на Велико Търново е в старата му част.
- Вие сте реализирали като архитект програмата "1300 години българска държава"...
- Основната ми работа по това време бе в Плиска, Мадара и Преслав. Бях главен методически ръководител на всички консервационно-реставрационни работи. За съжаление направеното тогава не се съхранява. Това е моята болка - да гледам как направени неща се рушат.
- Каква е ролята на паметниците на културата в съвременното общество?
- Те са извор на националното самочувствие на всеки народ. И ние също трябва да ги ценим. Искам да благодаря на всички, които правят нещо по този въпрос. Както и на хората, които направиха възможна работата по обновлението на "Св. 40 мъченици".

Предишна Следваща
 
Партньори
Министерство на културата
Нови Интернет Технологии
Национален Исторически Музей
Областен Управител Велико Търново
Община Велико Търново
Велико Търновски Университет
АИМ при БАН
Реклама
Реклама 6
Реклама 5

 
НИТ Нови Интрернет Технологии. © 2003 - 2012