Арх. Милен Маринов: “Нагледах се на умишлено унищожени културни паметници”

Старо Търново има потенциала да стане част от световното културно наследство под закрилата на ЮНЕСКО. На малка площ е концентрирано огромно богатство от недвижими паметници, свързани с различни исторически епохи – от Праисторията през Античността, Средновековието, Българското възраждане до Новата история, което прави града ни уникален. С тези свои дадености Велико Търново може да кандидатства в категорията “Културен пейзаж” и да намери място в списъка от закрилата на световната организация, категоричен е арх. Милен Маринов. Няма друг град в България, който да може да се похвали с три крепости – Царевец, Трапезица и Момина крепост, а хълмът Света гора също крие големи тайни. Не случайно през Средновековието градът е бил известен като Вторият Константинопол. По думите на арх. Маринов за културен пейзаж може да бъдат предложени и манастирите с древна история и уникална архитектура в околностите на старата столица, заради които Търново си е спечелил прозвището “Българската Света гора”.

Търновецът в продължение на близо две години беше регионален инспектор към Главна дирекция “Инспекторат за опазване на културното наследство” в Министерство на културата. На този пост той отговаряше за културното наследство в пет области – Силистра, Русе, Разград, Габрово и Велико Търново. Сега отново е сред кандидатите, които достигнаха до финала на конкурса за инспекторското място в МК, а окончателните резултати ще бъдат обявени до дни. В неговия район попадат два от паметниците на ЮНЕСКО, които са общо седем в цялата страна. Това са Ивановските скални манастири и тракийската гробница в Свещари. В област Велико Търново има пет културни паметника, с които може да се кандидатства приоритетно за европейско финансиране. В този списък влизат крепостта “Трапезица”, римският град Николопис ад Иструм, Преображенският манастир, църквата “Свети Георги” в Арбанаси и античният военен лагер Нове.

Една от основните задачи на регионалния инспектор е да се грижи за опазването на движимото и недвижимо културно наследство. “Нагледах се на умишлено унищожени културни паметници. Един от примерите, който с пълна сила важи и за търновския край, е разораването на могилите. Често пъти те не са отразени в плановете за земеразделяне, затова кооперациите и частните стопани ги обработват на поразия. А една могила, като се разоре 5-6 години подред, изчезва. За да не се случва това, трябва да се погрижим тези паметници да бъдат отразени върху плановете, както и напълно да се забрани орането на могили”, обяснява специалистът. Той сподели, че не рядко се стига до унищожаване на археологически структури и заради бързане. “Това се случва, когато общините участват в европейски проекти. От бързане да предадат обекта, обикновено не изчакват археолозите да си свършат работата или да извършват археологическо наблюдение над обекта. Много натоварващо е освобождаването на терените от археология при строителството на магистралите. Затова често си помагаме като регионални инспектори и се заместваме по райони при изключителни проблеми, тежки комисии и предотвратяване на унищожаване на културни ценности. Това налага с колегите постоянно да пътуваме из страната”, споделя арх. Маринов. И допълва, че регионалните инспектори във всеки район задължително са двама – по един архитект и археолог. Велико Търново по изключение е определен от МК за център на Регионалния инспекторат заради голямата концентрация на недвижими културни ценности.

В своята практика архитектът се е натъквал още на унищожаване на църкви и части от църковни сгради, които също са културни паметници, както и на строителство напълно незаконно върху археологически терени. За тежките административни нарушения инспекторите съставят актове. В двугодишната си практика досега арх. Маринов е написал пет акта, а други два са стигнали до прокуратурата. За да не се стига до тези крайни мерки, служителите на МК правят предписания, които трябва да бъдат изпълнени в определен срок. Когато обектът се руши и се нуждае от аварийно укрепване, се издава предписание заедно с кмета на съответната община. То влиза в сила още с връчването. “Така ние сме много полезни на местните администрации. Ако сградата застрашава живота и здравето на хората, които минават около нея, а собственикът не може да бъде открит, за да я обезопаси, събори и премахне, ние издаваме този документ на общината. Така колегите са с развързани ръце да действат, а след това могат да си търсят парите от собственика. Вече на 2-3 пъти сме правили това само в Търново”, признава архитектът. Друга административна мярка също задължава нарушителите да се поправят. “По проект е съгласувано покривът да бъде с керемиди, а те сложили метална ламарина. Но ние му напомняме, че трябва да се съобразява с утвърдения проект, за да си спести по-големи проблеми”, усмихва се той.

Според арх. Маринов сериозни проблеми в опазването на паметниците създават тромавите процедури за съгласуване в Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). Той е на мнение, че в най-близко бъдеще тази институция трябва да се преустрои, за да бъде наистина полезна на хората. “Съгласете се, че един инвеститор, който иска да вложи парите си в Търново, не може да чака 1-2 г. тази тежка бюрократична машина да се задвижи. През това време проектите му се връщат по няколко пъти за преработка, а накрая може и да не бъдат съгласувани. Да не говорим, че това навява мисли за корупционни практики. Ето защо приветствам идеята на кмета Даниел Панов за назначаване на инспектори на НИНКН по места, които бързо да съгласуват по-малките проекти. Бих стигнал и до по-смело предложение – по примера на страните в Западна Европа паметниците от местно значение да преминат под контрол и разпореждане на общините. Само така можем да се преборим с рушащите се сгради в старата част на Търново, където положението е наистина плачевно. Ако си в Англия и имаш къща паметник на културата, решиш ли да правиш ремонт, се обаждаш в общината. Техен служител идва до ден-два на строежа и ти дава указания какво можеш да направиш, без да ти е необходим проект. Докато при нас всичко е централизирано и за всяко нещо чакаш НИНКН. Един дувар да ремонтираш в Арбанаси, трябва да направиш проект и да бягаш за съгласуване в София. Там чакането по законоустановения срок е 2 месеца, но много често не се спазва”, разказва архитектът.

Цялата дейност на инспекторите към МК е регламентирана в Закона за културното наследство, като контролират всички актове на физически и юридически лица. Едно от основните им задължения е да проверяват музеите и галериите, които са под методическото ръководство на министерството. Правомощията им позволяват при драстични нарушения да затворят културните институции. Те контролират законното използване на металотърсачи по археологическите обекти, както провеждането на аукциони за движими културни ценности.