В легендарната черква "Св. 40 мъченици" във Велико Търново цар Фердинанд обявява тържествено независимостта на България на 22 септември 1908 г.

Цар Фердинанд с официалните лица по време на обявяването на независимостта

Преди почти един век Велико Търново привлича вниманието на българската и световната общественост. На 22 септември (5 октомври) 1908 г. в историческата черква "Св. 40 мъченици" княз Фердинанд със специален манифест тържествено обявява независимостта на България. В Националния военноисторически музей на това събитие е отредена специална зала, в която може да се видят униформите на цар Фердинанд и на генерал-лейтенант Данаил Николаев, архивни снимки и документи, оръжия и ордени. Всекидневно оттам минават десетки посетители, а деца от началните класове получават първия си урок по история. Но какво се е случило на този ден?

Членовете на кабинета на Александър Малинов по време на обявяването на независимостта

В спомените си тогавашният министър-председател Александър Малинов предава разговора с княз Фердинанд в навечерието на събитието:
- Е, господин Малинов, най-после дългоочакваният ден от вас и мен, от целия български народ, дойде. Решението, което взехме в Карпатите, време е да турим в изпълнение. Намислил съм това да сторим във Велико Търново, старата столица на българските царе.
Иван Салабашев, министър на финансите в кабинета на Александър Малинов, пише:
- Понеже в Търново трябваше да присъства доста много народ, за да стане церемонията по-тържествена, търновският окръжен управител бе поканен да свика от околните градове и села много лица под претекст, че уж в Търново ще се състои голям митинг, на който шефът на правителството Малинов ще държи програмна реч.
За тази цел на 22 септември 1908 г. старопрестолният град е празнично украсен. От прозорците на къщите по главната улица се развява националният трицвет. Общинското здание и черквата "Св. 40 мъченици" са обкичени с цветя, венци и гирлянди. Пред входа на Царевец е поставен голям лозунг, а на самия хълм зад третата порта на главния вход са построени специален павилион-трибуна и П-образна арка, богато украсени с цветя и зеленина. На върха на Царевец са побити 6 знамена, а между тях - сноп пръчки, символизиращ завета на хан Кубрат, че съединението прави силата.
Улиците са пълни с празнично облечени хора. С тържествен марш, начело с военната духова музика, 18-и пехотен Етърски полк и 20-и пехотен Добруджански полк, намиращи се на гарнизон в града, се отправят по главната улица към храма "Св. 40 мъченици".
Към 10 часа влакът с официалните лица спира близо до гара Трапезица. Оттам княз Фердинанд се отправя пеша през Асенова махала към черквата "Св. 40 мъченици" и в двора й дочаква пристигането на файтоните с министрите. На народа, който се тълпи на самата гара, е съобщено да отиде в храма. Там в 11 часа започва тържественият молебен. След свършването на службата княз Фердинанд прочита манифеста, с който обявява "съединената на 6 септември 1885 г. България за Независимо българско царство". Отхвърлена е васалната зависимост на България от Османската империя и е утвърдено окончателно Съединението на Северна и Южна България. В международно отношение България се нарежда сред независимите балкански и европейски държави.
Акламирани от народа и войската царят и министрите отиват в черквата "Св. Петър и Павел", където отново е отслужен молебен. След него цар Фердинанд тържествено обявява, че поема шефството над 18-и пехотен Етърски полк, а на княз Кирил Преславски възлага шефството над 20-и пехотен Добруджански полк.
Сред шпалира от ученици и войска официалното шествие се отправя към историческия хълм Царевец, където пред насъбралото се множество министър-председателят на България Александър Малинов прочита Манифеста за обявяване на независимостта, а цар Фердинанд държи реч.
Вечерта е проведена тържествена заря илюминация. Пламенно слово пред насъбралите се граждани произнася народният представител Иван Славейков, син на народния поет и държавник Петко Славейков. По спомени на съвременници тържествата продължават три дни.
В чест на това голямо събитие Търновският градски общински съвет на заседанието си от 25 септември 1908 г. решава: "В знак и за увековечаване на независимостта и възстановяване на Българското царство, сегашните улици "Фердинанд", "Съборна" и "Митрополска", начиная от зданието на Минчо Пенчов, в което сега се помещава земледелската банка, до черквата "Св. 40 мъченици" в Асенова махала, да се преименуват на ул. "Цар Фердинанд", а сегашната ул. "Булевард", начиная от паметника до Девическата гимназия, да се преименува на ул. "22 Септември", под каквито наименования занапред да се именоват."
"За ознаменуване възцаряването на Негово Величество Български Цар, събитие, станало в Търново, на 22 септември текущата 1908 г., местността Трапезица да се насади, залеси с разни дървета горе по повърхността над калето", гласи друго решение на Общинския съвет от 1 декември 1908 г.
Много тържествено е чествана и годишнината от провъзгласяването на независимостта. Първоначално Общинският съвет гласува за тази цел сумата 1800 лева, която впоследствие нараства на 3500 лева. Използвана е за "направата на една арка, на едно павилионче на Хисаря и за закупуване на разни други неща, свързани с провеждането на тържеството". На 18 септември 1909 г. Общинският съвет гласува "от страна на общината по случай тържествата, които ще станат в град Търново на 22 септември т. г. и годишнината от провъзгласяване България в независимо царство, в чест на техни Величества Царя и Царицата в салона на читалище "Надежда" да се даде банкет".
На царица Елеонора, "по случай пребиваването й в града на 22 и 23 септември т. г.", е поднесен в дар един килим, изработен в Държавното килимарско училище в Търново.
Изхождайки от мястото и ролята, които Търново има в новата българска история, на заседанието си на 4 ноември 1909 г. Търновският градски общински съвет обсъжда въпроса, че "градът Търново като стара българска столица е предназначен почти всяка година за тържества, каквито и стават, имеющи значение за целия български народ, какъвто бе случаят с обявяване на независимостта миналата 1908 г., отпразнуването т. г. годишнината й, което може би ще става и за в бъдеще", и решава "Да се ходатайства чрез г-на Министра на Вътрешните работи пред заседающето сега Народно събрание за отпущане на общината и гр. Търново като стара българска столица ежегодно по 30 000 лева помощ за тържества, имеющи цел и значение за целия български народ."
За спомен от обявяването на независимостта през следващите години във Велико Търново са издигнати няколко паметни знака, които сега не съществуват - постамент със скулптура на лъв пред входа на Царевец, паметник-пирамида на върха, павилион "Независимост" в началото на хълма Царевец и надпис на скалата по пътя за гара Търново. В чест на 90-годишнината от обявяването на независимостта паметникът с лъва пред входа на Царевец е възстановен.

Историческата оценка

Обявяването на независимостта през 1908 г. е важен акт в българската история, с който се отхвърля васалитетът на България към Османската империя, наложен от Берлинския договор от 1879 г. Обявяването на независимостта на 22 септември слага успешен завършек на повече от 30-годишната борба за политическо равноправие в международните отношения на възстановената след петстотингодишно робство българска държава.
Още от самото начало на изграждането на българската държава и формирането на нейните институции страната се стреми към самостоятелно решаване на съдбата си. Най-голямо доказателство за това е Съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885 г. В началото на ХХ в. след известно стабилизиране на държавния апарат и създаването на благоприятни международни условия се правят няколко опита за провъзгласяване на независимост през 1905 г. и 1907 г.
Васалитетът заплашва Съединението на Княжеството и Източна Румелия. Тъй като клаузите, които се отнасят за областта, продължават да съществуват юридически, има опасност при политическа дестабилизация на района да се направи опит за възстановяване на статуквото отпреди 1885 г. Особено трудно е състоянието на българската дипломация, тъй като в първото десетилетие на века България е единствената страна, която все още е във васално положение и това й пречи да води рационална външна политика. На страната е забранено да сключва международни договори на равноправна основа, а българските дипломатически представителства се третират като неравноправни с другите. Това засилва недоволството на българската общественост.
Действително, още от Учредителното събрание, първостроителите на българската държавност се опитват да заобикалят, да премахнат и в крайна сметка да ликвидират наложените от Берлинския договор несправедливости. За тридесет години свободен живот българската държава постига значителни успехи в това отношение. Страната започва да сключва самостоятелни договори и конвенции, участва в няколко международни прояви, където е третирана де факто като суверенна държава. През 1902 г. правителството успява да сключи и военна конвенция с Русия. Всички тези постижения са добити с изключителен труд, като се използват противоречията между големите държави и се залага най-много на собствените сили.
След обявяването на независимостта пътят за войната с Османската империя е открит. Но преди да се пристъпи към решителни действия, монархът и правителството трябва да се отърват от опеката на Народното събрание по отношение на външната политика. Според чл.17 на Търновската конституция никакви договори и споразумения не могат да бъдат сключвани, без да бъдат санкционирани от парламента. Това постановление спъва дейността на отговорните фактори в желанието им да формират коалиция против Турция. Правителството на Александър Малинов подготвя необходимата процедура за промяна на конституцията, но тя е осъществена от коалиционно правителство на Народната и Прогресивнолибералната партия начело с Иван Гешов. Петото Велико народно събрание заседава през лятото на 1911 г. и променя Търновската конституция в желаната от управляващите среди посока. След като се заменят думите "княз", "княжество" и "княгиня" с "цар", "царство" и "царица", основният проблем - чл.17, е изменен по начин, който дава правото на изпълнителната власт в съдружие с царския институт да сключва междудържавни договори. Пътят към войната е открит.
Първото десетилетие на века е период, през който България постига значителни успехи в икономическото и политическото си развитие. Бурният икономически подем извежда страната на предни позиции на полуострова, позволява да се създаде нужната стратегическа инфраструктура, армията постепенно се превръща в първокласна балканска сила. България израства като самостоятелна, национално самостойна и равноправна държава в международните отношения. Решенията на Берлинския договор, които ограничават икономическия и политическия суверенитет на страната, остават в историята. Възмъжалата държава намира своето достойно място в крайно сгъстени срокове, което показва пълната зрялост на българското общество да се развива в самостоятелна национална структура.
През 1908 г. се създава благоприятна политическа обстановка. Тя се изразява най-общо в изостряне на противоречията между двата блока - Антантата и Тройния съюз, оформени в началото на века. Избухва Младотурската революция, с което се внася сериозна нестабилност както във върховете на управляващата османска върхушка, така и в цялата империя. Българските политици успяват да оползотворят тези условия.

Орденът "Св. св. равноапостоли Кирил и Методий"

Учреден е през 1909 г. по повод на обявената на 22 септември 1908 г. Независимост на България. Орденът е най-високото отличие на Царство България. С него се награждават висши граждански, военни и духовни лица, носители на най-високите степени на българските ордени, чужди вледетели и князе християни за общочовешки заслуги.
Броят на живите българи, наградени с него, не бива да надвишава петнадесет.
Орденът има Голямо огърлие, което е привилегия на управляващия владетел, който е и Велик магистър на ордена. Малкото огърлие се дава на членовете на царското семейство и чужди владетели. С Великия кръст се награждават висши граждански, военни и духовни лица, носители на най-високите степени. Българските кавалери, наградени с него, са цар Фердинанд , престолонаследникът княз Борис Търновски, княз Кирил Преславски, екзарх Йосиф I, Иван Гешов, Васил Радославов, Иван Вазов, Варненско-Преславският митрополит Симеон, генералът от пехотата Данаил Николаев. Наградени са 52 чужденци, в преобладаваща част държавни глави.

Страницата - www.duma.bg подготви Васил Попов

Снимки и репродукции Радила Радилова
С любезното съдействие на Националния военноисторически музей