Българската светиня, сгушена в подножието на Царевец - Одисеята на многострадалния храм
14.09.2006 | вестник "Борба"

Баба Ванга предрече, че България ще се оправи, когато вдигнем църквата „Свети Четиридесет мъченици”. Вдигнахме църквата, но ще се вдигне ли България?

Сгушената в подножието на Царевец черква „Св. Четиридесет мъченици”, построена от Иван Асен ІІ през 1230 г., според неизвестен летописец била украсена някога със „злато, бисер и драгоценни камъни” и с „изкусна стенопис” – дело на ненадминати търновски художници”...
След опустошителни природни бедствия и повече от 30 г. на провалени конкурси (шест на брой) и човешки неразбории, “Св. 40 мъченици” доживя звездния си час. Днес тя ще бъде открита с тържества, на които ще дойдат най-важните държавници на България.

НА 17 ЯНУАРИ 2003 Г. 35 МЕТРА ОТ ПЪТЯ ДО ЦЪРКВАТА “СВ. 40 МЪЧЕНИЦИ” СЕ СРУТИ И ЗАСЕГНА ЧАСТ ОТ ХРАМА. Тази бедствена ситуация принуди Министерството на културата да започне най-големия ремонт на църквата и целия манастирски комплекс. Тогавашният министър проф. Божидар Абрашев открито се зарадва на яростта на природата и обяви, че това бедствие ще накара държавата да действа бързо. Почти три години по-късно църквата е готова. След няколко обявени и отложени дати за официалното откриване, държавниците избраха Кръстовден за най-специалния ден.

3 МЛН. ЛВ., ОСВОБОДЕНА ЗАМ.-МИНИСТЪРКА И ОТХВЪРЛЕН ПРОЕКТ

3 МЛН. ЛВ. ВЛОЖИХА КУЛТУРНОТО МИНИСТЕРСТВО, ФИНАНСОВОТО ВЕДОМСТВО И КОМИСИЯТА ПО БЕДСТВИЯ И АВАРИИ в обновяването на най-важната за търновци и за България църква. Само тази година похарчените средства са 500 000 лв., още 200 000 лв. са предвидени за следващата година за реставрация на иконите и запазените оригинални стенописи.
Работата по храма започна още по времето на Емма Москова, която натовари арх. Боян Кузупов да изготви проекта за реставрацията на църквата. Когато търновските археолози и архитекти видяха проекта, си посипаха главите с пепел. Софиянецът беше превърнал църквата в стъклена кутия и я беше направил да заприлича на музей.
Недоволни от решението на арх. Кузупов бяха и наследниците на Емма Москова. Зам.-министърката Бисера Йосифова каза, че в това стъкло храмът е изгубил някогашната си сакралност и предаде всичко в ръцете на арх. Теофил Теофилов, търновеца, който вече 40 г. живее с проблемите на мъчениците.
ОБНОВЛЕНИЕТО НА ЦЪРКВАТА СТАНА ПРИОРИТЕТ НА КУЛТУРНОТО МИНИСТЕРСТВО и остана най-важната му задача до днес. Някъде по това време министър Абрашев отстрани Бисера Йосифова от поста точно когато тя навлезе в проблемите на храма. Според упоритите клюки тогава, основната причина е била нейното неподчинение и несъгласие да бъдат претупани или променени някои от взетите вече решения.
Лятото на 2003 г. самият Абрашев пусна в публичното пространство, и то във Велико Търново, идеята си, че ще направи църквата “Св. 40 мъченици” паметник на ЮНЕСКО. Срокът, който той си постави, беше септември същата година. Не стана, защото ЮНЕСКО иска оригинални паметници, а в търновския храм оригиналът е точно един ред камъни в източната част. Толкова е останало след всичките природни бедствия и човешките дейности от 1977 г. до сега.
“Чудя се как строителите издържат на всички щуротии на проектантите. На всичко отгоре почти постоянно работят на червено”, беше възкликнал преди години доц. Константин Дочев. През 2003 г. преподавателят във ВТУ и бивш областен управител изрази искрения си песимизъм относно бъдещето на църквата. И не позна!

СКАНДАЛИТЕ, БЕЗ КОИТО НЕ МОЖЕ

ОСВЕН ОКОЛО ПРОЕКТИРАНЕТО НА ЦЪРКВАТА, ПРЕЗ ГОДИНИТЕ ИМАШЕ СКАНДАЛИ И ОКОЛО СТЕНОПИСИТЕ. Като не броим вечните разправии за парите, май заплахата, че най-големият и най-красив стенопис с календарните сцени може да остане на улицата, предизвика най-силен отзвук. Това се случи преди около 6 г. Общината съхраняваше стенописа в склад, който в един момент стана частен. Собственикът му нито получаваше наем затова, че пази богатството на църквата, нито можеше да си ползва помещението. И каза, че ще изхвърли стенописа на улицата. Не го направи, разбира се.
Календарните сцени напуснаха този си дом едва в началото на тази година, когато за церемонията в България се върна проф. Здравко Баров. Той е участвал в свалянето на “Календарните сцени” през 1964 г. Най-големият стенопис премина тържествено по цялата главна улица на града и пътува три часа от склада до църквата. Стенописът има нужда от реставрация, но за откриването на църквата той си е на мястото.
ИДВАНЕТО НА ПРОФ. БАРОВ СЪЩО НЕ МИНА БЕЗПРЕПЯТСТВЕНО. Търновските специалисти, археолози, архитекти, реставратори, музейни работници не бяха доволни от присъствието на професора, защото според тях той не си е свършил добре работата през 1964 г.
Но работата по църквата продължи с изготвянето на проекта за олтара. Направи го проф. Никола Хаджитанев. Йордан Цветков пък изработи 20-тонния олтар. В завод “Ивайло” направиха уникалните прозорци.

АРХЕОЛОЗИТЕ

МИРКО РОБОВ, КОНСТАНТИН ТОТЕВ И ДОЦ. КОНСТАНТИН ДОЧЕВ СА АРХЕОЛОЗИТЕ НАЙ-ДЪЛГО РАБОТИЛИ НА ТЕРЕНА НА ЦЪРКВАТА И ВЕЛИКАТА ЛАВРА. Преди пет години в Изложбените зали на Велико Търново търновци видяха накуп златните находки от храма.
Първите разкопки за през 1877 г. Те са и първите за България въобще. Правил ги е археологът Иванов, вероятно руснак. Христо Даскалов е открил надписите на колоните още по времето, когато църквата е била джамия. Първата находка от църквата е сребърни накити, които след това са били отнесени в Русия и повече не са се върнали в България.
Моско Москов започва да проучва църквата през 1906 г. Осем години по-късно там влиза Йордан Господинов. От 1970 до 1974 г. разкопки прави Въло Вълов, който открива гроба на Калоян. Той е намерил и най-много златни накити. След него в класацията по този показател е Константин Тотев. До 1985 г. копае Атанас Попов. Последните разкопки са на Константин Дочев и Мирко Робов.

ТОВА, КОЕТО МОЖЕМ ДА ВИДИМ В ЦЪРКВАТА

Колоните на Иван Асен II, Омуртаг и Крум, стенописите и всички археологически находки ще могат да разглеждат туристите в църквата. Експонирани ще са и всички царски гробове. Включително и най-известният гроб номер 39 – Калояновият. Специално място е отредено и за гроба на свети Сава.
Църквата ще бъде отворена за туристи още на 15 септември. Седмица по-късно, в Деня на независимостта, великотърновският митрополит Григорий ще отслужи първото богослужение.
Сашка АЛЕКСАНДРОВА