Църковната архитектура в България през 11-14 век стр.22 (скицата) текст 24-25, автор Нели Чанева Дечевска София 1988 издателствона БАН

     Един също силно преустроен и безспорно изключително важен паметник на българската средновековна архитектура и история от периода на развития феодализъм е църквата „Св. 40 мъченици" в Търново. Тя е била царската църква на огромния манастир Великата лавра, чийто комплекс беше разкрит археологически през последните години и разкопките още продължават. В църквата са били погребвани царски особи и пазени мощите на светци. Храмът е бил изписан по поръчка на цар Иван Асен II по повод на победата му над епирския деспот Теодор Комнин, след което владенията на България се разширяват до Егейско и Адриатическо море. Исторически възпоменателен надпис в този смисъл е изсечен върху една от колоните на църквата. Други две колони с прабългарски надписи са били пренесени от първата българска столица Плиска, за да напомнят на поколенията за великото минало и приемствеността между Първата и Втората българска държава. (Самите колони са поставени върху антични бази, а една от тях е с обърнат наопаки надпис.)
     Църквата многократно е преправяна. През периода на османското владичество тя е била превърната в джамия, а през 1913 г. силно е пострадала от земетресение. Стигнала е до нас в преустроен вид, който е дал основание за различни тълкувания на типа на паметника от страна на изследователите му. Обстоятелството, че интерколумниумите на колоните в наоса не са равни и са намерени декоративни ниши по южната фасада, е причина да се изкажат предположения, че църквата е била кръстокуполен храм, а не базилика. По този въпрос възникна дискусия в науката в бяха изказани различни съображения в подкрепа на двете предположения. Ние смятаме, че повече основание има хипотезата за базиликално решение. Такова е и обнародваното заключение от последното археологическо проучване, направено преди десетина години.
     Трикорабният наос завършва на изток с олтарно пространство и три полукръгли апсиди (средната от които е била разрушена и преустроена), а на запад—с притвор, несвързан конструктивно със стените на наоса. До притвора откъм запад е долепена постройка, смятана от мнозина автори за гробнична. Нейната ос не съвпада с оста на църквата, а западният й фронт следва направлението на крепостната стена на манастира и стъпва върху нея, както установиха напоследък археологическите разкопки. Самата гробница има по-ниско подово ниво от това на църквата и е била покрита със заострен свод, поддържан също с островърхи аркови пояси. В дебелината на западната стена е вградена еднораменна стълба, която повдигна също много спорове преди години. Някои учени предположиха, че тя е водила към две симетрично разположени, но нееднакво големи кули, увенчаващи двата масивни ризалита на западната фасада. Други подкрепиха идеята за издигането на една централно разположена кула в ос на западната пристройка, а трети изказаха становището, че изобщо не е била изграждана кула от запад. В светлината на последното предположение беше възстановен и паметникът в тази си част. Последният засега проучвател на комплекса Великата лавра „Св. 40 мъченици" тълкува стълбата само като комуникационна връзка (т. е. начин за двупосочно преминаване през сградата към крепостната стена, върху която е изградена самата по-късна пристройка към църквата „Св. 40 мъченици" ).
     Относителната хронология в отделните етапи на изграждането на църквата беше уточнена през последните години. Проследени бяха четири строителни периода на църквата и два на западната пристройка. Олтарът е бил разчленен на три части чрез приапсидни стени, пробити с входове към протезиса и диаконикона. Наосът е имал главния си вход от запад, а страничният северен вход е по-тесен от него. Фасадите на църквата са били украсени с декоративни едностъпални ниши. По южната фасада са открити останки от стенописи. По-късно изградената пристройка е закрила западното лице на църковния притвор, като самата западна фасада на гробницата е започнала да служи за западно лице на храма и затова е била извънредно грижливо изработена. Тя е оформена с два странични ризалита, които ограничават голямата й централно разположена аркирана ниша, а по-малки слепи ниши ( по една в ризалитите и две в полето на централната арка) разчленяват плоскостите. Техните архиволти са обрамчени с керамични розетки. Арките по нишите на западната фасада са тухлени, докато арките на страничните фасади на църквата са от смесен градеж. Самата църква и постройката към нея са изградени с декоративна смесена зидария. Архитектурните особености на паметника са типични за средновековната българска култова архитектура—полукръгли апсиди, псевдоконструктивни ниши по стените, керамична украса по архиволтите, смесен градеж на арките. В последния строителен етап на църквата са били изградени странични портици към основния обем на храма (първо от север, а по-късно и от юг), които сега са разрушени.
     Църквата е била висока сграда със строен силует, който се разкри едва през последните години. Интересното и оригинално решение на западната пристройка показва творческия почерк на българските средновековни строители, които не следват определени канони, а създават своеобразни асиметрични решения, съобразени с по-старите архитектурни дадености (в случая с наличието на крепостната стена). Паметникът е бил изписан със забележителни стенописи, като стенописите в притвора са представлявали стенописни календарни сцени. Това е най-ранният стенен календар (от XII в.), който има голямо художествено-историческо значение.