Интервю на в-к "Труд" със зам.министъра на културата Бисера Йосифова

Автор:Кристина Патрашкова

Г-жо   Йосифова,   през какви перипетии минаваха аварийно-сиасителните  работи но църквата " Св. 40 мъченици" във Велико Търново?
-   След  първото  голямо свлачище минахме през тежък и мъчителен период, когато се борехме не само със стихийните бедствия, но и с трагичното бедсвие, наречено административна инерция, затлачване по институции,недобросъвестност на специалисти. Най-накрая   обаче   разсякохме гордиевия възел.

- Как стана това?
Имаше допотопен проект за спасяването на църквата, който е бил одобрен от предишното правителство без конкурс. Той предвиждаше при нейното възстановяване да бъде направено стъклено покритие, а археологическите останки и стенописите да бъдат експонирани като в изложбена зала.
Съществуваше идея дори да се правят някакви витражи.
Комисията от експерти, хора от областната и общинската управа, стигна до единното мнение, че църквата трябва да стане действащ храм на специален режим. При това тя няма да бъде възстановена по порочния маниер, както стана с Царевец и Балдуиновата кула - бутафория в духа на друго историческо време. Задължително ще бъде спазена автентичността.

Приет ли е вече новият проект?
- Да, той е на арх. Теофил Теофилов, който от дълго време се занимава с него, а сега вече обнови своя замисъл. Освен това за първи път се сетихме да поискаме становище и от Светия синод. Поканихме в комисията директора на църковно-историческия музей - проф. Хаджиев - виден богослов. Той дори оформи наименованието на заданието за изработването на проекта. И то гласи - не реконструкция,не възстановяване, а обновление. Формулировката е важна, защото специалистите не знаят все пак точно как е изглеждала църквата. Те са убедени, че тя е трикорабна базилика, но не е ясно например дали е имало купол. Затова ще бъде волен експеримент, ако заявим, че правим възстановяване. Пък и обновлението предполага да се запази смисълът на сакралния храм, който е емблематичен.

- Кое е най-ценното в него?
-   В   този   християнски средновековен храм е вградена езическата колона на Омуртаг от Първото царство, на която пише: "Човек и добре да живее, умира и друг се ражда." Този надпис според мен трябва да стои на бюрото на всеки, редом до снимката на любимото семейство или домашния любимец. Храмът освен това е свързан с обявяването на независимостта на българската държава в началото на XX век. В него има
два много важни гроба на цар Калоян и на св.Сава Сръбски. Той също е погребан тук и след това мощите му са извадени и пренесени. Така че обновленито на храма ще привлече поклонници и от други места на Балканите. Той е свързан не само с българската държавност, а с цялостното православие.

- Съобразихте ли се с факта, че храмът е част от една Велика ларва?
- Естествено. Той е част от цялостния средновековен културен пейзаж на Велико Търново. Вече успяхме да изчистим един крайно нелеп проблем. Оказа се, че в нарушение на всякакви закони "Св. 40 мъченици" 2 месеца преди края на предишното правителство е бил обявен за общинска собственост. Това е абсурд, защото един национален паметник може да бъде само публична държавна собственост. Много бързо, благодарение на общинските и областни власти на града, сменихме собствеността. А и не можеше като общинска собственост той да бъде вписан в индикативната листа на ЮНЕСКО.

- Какво предстои оттук нататък?
- Много е важно, че успяхме да извършим укрепителни дейности. Интериорното решение на храма трябва да е такова, че в него да могат да се извършват църковни ритуали, които ще отбелязват най-важните християнски празници, както и исторически събития, свързани с важни дати в нашата държава. Това означава, че в интериора ще има място за иконостас.
Ще има 3 свети престола. Освен това ясно ще се разграничи запазеното от обновеното. В противен случай ще се смесят представите и ще се създаде пълна неточност - ще стане нещо като в онзи американски филм за Златното руно, в който Орфей се явява с африканско лице. Мистификацията е популярна в холивудски вариант, но не и в случая.

- Какво ще стане с гробовете?
-  Те също ще бъдат експонирани в интериора. Оригиналните елементи - колоните, капителите, колонката от олтарната маса, стенописите и настилката ще бъдат показани.
Стенописите ще отидат по местата,където са били, а няма да бъдат окачени като картини. Ще бъдат експонирани и календарните сцени, които сега са смъкнати. Има решение за реставриране и на останалите съхранени части от комплекса освен църквата.

- Как точно ще изглежда тя все пак?
- Няма да бъде монументална. Тя е в пропорциите, в стилистиката на онова мъдро и велико средновековие, което с нищо не демонстрира своето великодържавническо място.
Ако някой очаква да види "Св. Александър Невски", няма да може.
Стилистиката ще бъде умерена, внушаваща топлина на интимност на съпреживяването.

-  Вярно ли е, че стенописът   "Видението на  Прокъл", който е върху източната страна на западната пристройка, ще бъде свален".
- Да, защото смятам, че е ключов за историята на Търново. За тази дейност намерих точно 6652 лв. и получавам най-голяма подкрепа за идеята от д-р Константин Тотев, който е ръководител на археологическите дейности на обекта. Този стенопис принадлежи   към   цикъла фрески с манастирска тематика. Той е открит през 1964 г. от небезизвестния археолог Здравко Баров, който в момента живее в САЩ. С екип реставратори той сваля стенописа    от    източната страна. Сега той е експониран в историческия музей в Търново.  Арх.Баров   използва специална техника, наречена страпо.  При нея част   от  живописния   слой остава на стената и се чете сьвсем лазурно и полупрозрачно.

-  Кое налага смъкването на това, което е останало?
- Реставраторите са повече от сигурни, че отдолу има друга сцена от по-ранен етап и дори евентуално ктиторски надпис. Дори твоа да не се разкрие, смятам, че няма да хвърлим средства на вятъра.

-  Колко ще струвая завършването на проекта?
- Работи се поетапно, затова ми е трудно да споменавам точни цифри. Абсолютно съм убедена, че ще намерим пари. Това не е най-трудното. Най-трудното е отлепянето от нулевата точка, от инерцията.
Започне ли се, парите сами идват.
Лошото е, че досега те са били давани на парче. Всъщност са били изливани в Янтра, а част от тях са потънали в нечии джобове.

- Кога църквата ще стане действащи?
-  Смятам, че това ще се случи до края на идващата година. Имаме подкрепа от всички.

- Твърдо ли е решението църквата да работи само на големи празници?
- Да. За съжаление православните свещи не са от восък, а от парафин и съсипват стенописите. В "Св. 40 мъченици" няма да има опела, кръщенета, сватбени церемонии. Само така могат да бъдат пощадени стенописите.

- Кой ще извърши обновлението?
-  Ще изберем определени реставратори, за които ще   има   конкурси. Прехвърлянето на смъкнатите стенописи   върху   готови стени е доста специфична дейност и са необходими много добри специалисти.

-Едва ли "Св.40мъченици" е единственият паметник, който заслужава такава грижа?
-  Много са. Това, което правим, е все едно да дадем две вафли и един портокал в сирашкия дом.
Лошото е че няма данъчни облекчения при спонсорирането на културата и не може да се разчита на средства извън държавния бюджет. Винаги в края на годината правим отчисления и благодарение на тях ще дадем сега пари за параклиса "Вси светих" на Бачковския манастир, където тече покривът. Ще довършим второто кубе на "Св. Ал. Невски", ще подпомогнем реставрирането на църквата "Св. Никола" в Търново, храма в Дряново,великолепния иконостас на пазарджишката църква, както и покрива на Археологическия музей. Между другото медната ламарина на този изключителен паметник е разпукана от взривовете за премахването на мавзолея. От популистките акции страдат и паметниците.