Според Москов „тая Лавра, в която е била църквата „Св. Четиридесет мъченици" е обхващала голямо пространство; всичките места около черквата са влизали в района на този манастир. И до днес (1906 г - б. м., Й. Ал.) личат дуварите с които е била заградена тази светиня"⁴. Москов съобщава, че когато „разкопавали сегашния път, който води от Владишкия мост към Кая-баш, намерили основа на дебели зидове и олтар", тогава останала ниско и източната част на църквата.⁵ Интерес представляват сведенията за църквата през вековете на османското владичество. Той пише, че „черквата „Св. Четиридесет мъченици" не е била потурчена т. е. не е била обърната в джамия тутакси с превземането на Търново". Според разказа на Москов „най-голямо изменение претърпяла главната част (същинската църква - б. м., Й. Ал.) около 1853-54 г, когато Хаджи Юмер шейх от Русенско, пожелал да я разшири, да я направи по-висока, та повиква майстори, сваля от стълбовете (колоните - б. м., Й. Ал.)капителите тия същите капители, които са днес вън пред черквата..., отмества северния дувар един метър навън, сваля сводовете, подзижда дуварите, отваря на северната страна в стената врата"⁶. Москов разказва, че в северния ъгъл на църквата „имало гроб, край който палели свещи и носели болни да получават изцеление"⁷ . Москов предава разказа на търновец, който му съобщил, че при бягството на турците по време на освободителната война дали ключа на църквата на един махлянин и поръчали „да палят свещи на гроба, защото в него лежи български светия". Наскоро махляните влезли в църквата „разтварят гроба и изваждат из него всичко що намерили: някакви си сребърни петелки (копчета - б. м.) надписи на старобългарски, остатъци от някакви си свещенически дрехи и други някои работи, които русите събрали и отнесли със себе си"⁸ . Москов задава въпроса „дали този гроб не е на търновския архиепископ Йоакима, който станал в 1235 г, в славното царуване на Асеня, патриарх на българската черкова".⁹
   За разкопките от септември 1906 г Москов пише, че „най-напреде се разкопа притвора, или както е сега черковата, среднята част и до самия двар се намери гроб широк 90 см, дълъг 2,42 м, висок (т. е. дълбок) 1,25 м зидан от всички страни в тухли и вар". Москов отбелязва, че „гробът не се намери небутан: бил е по-рано разравян" и описва намерените в него: .
 „1. кости, но не целият  скелет;
2. късове от оловни дъски (листи - б. м.);
3. гвоздеи;
4. железни скоби;
5. много късове и плочи от мрамор.
Ала най-важното, което се намери в тоя гроб е едно парче от мрамор, върху което е останало релефно изображение, представляваше женска глава с корона; главата е сложена върху възглавница, която от четиритях краища имала нещо като пискюли, издълбани в камъка. Около самата глава има нещо като ореол. Окото е тъй издълбано щото представлява заспал човек. Тоя къс изглежда е отчупен от голям камък представлявал е навярно цялата легнала фигура и е бил сложен върху гроба. Релефният образ представлява млада хубава жена, малка въздълголика, с тънки черти. От тоя същи камък се намери парче, върху което личи нещо като пръсти"¹⁰. Москов предполага, че  в  този гроб  е  била погребана Анна-Мария, дъщеря на унгарския крал Андрей и съпруга на цар Иван Асен II.¹¹
   След проучването на притвора „мина се в главната част на черковата и почна да се копае от дясната страна (т. е. южната стена на наоса - б.м.) в ъгъла между двете стени (втората стена е южната част на стената, разделяща наоса и притвора, б. М., Й. Ал). Щом се изкопа 20 см пръст намери се друг гроб, които се отличава от вънкашния (т. е. гроба до южния зид на притвора, б.м.): той не е зидан, а заобиколен изцяло с мраморни плочи. Той е широк откъм главата 90 см, откъм краката 72 см, дълъг 2 м и дълбок 80 см. Мраморните плочи с които е заобиколен гроба са дълги 1 м и дебели около 14 см. Плочите са от чист бял мрамор, хубаво огладени откъм гроба. Споени са една с друга с вар и отгоре малко подзидани с тухли. Гробът е бил покрит с тънки мраморни плочи, а вътре е било положено тялото, обвито с олово"¹². Москов отбелязва, че гробът е бил запълнен с пръст, носена от двора и напретъпкана. Особено внимание заслужава наблюдението му, че „когато копали гроба, изкъртили малко фреските, сетне отново ги замазали и изографисали, тъй щото стената край гроба има двойни фрески. А това показва, че гробът е копан след изографисването на черковата"¹³. В гроба са намерени кости (без черепа), много късове от мраморни плочи, 2 по-големи мраморни плочи (едната дълга 80 см и широка - 50 см; другата - пак дълга 80 см, но широка 40 см). Намерени били късове от оловни листи и два съда - „чашка с жълтеникава полива (=глазура, б. м.) с диаметър 9 см и височина 7 см, използвана, според Москов, като кандило и друго съдче подобно на малка делвичка, за което предполага, че е било за масло или миро. До този гроб Москов разкрил втори, към олтара. Тия два гроба се допират „откъм двата си тесни края и се разделят само с две мраморни плочи". И този гроб е „обграден с мраморни плочи, каквито видяхме и при другия - толкова дълги и толкова дебели"¹⁴. В гроба също са намерени кости и късове от мраморни плочи и оловни листи. След описанието на гробовете Москов си задава основателния въпрос „Чии са били тези два гроба? Ще кажа, че първият е на Асеня, а другият на втората му жена Ирина" и продължава „ако болярите са гледали да имат семейни гробници защо „Св. Четиридесет мъченици" да не е могла да послужи за гробница на създателя й"¹⁵

Обр.1.  План на църквата " Св. Четиридесет мъченици" (По Въло Вълов).   

В останалата част на църквата, също разкопана, Москов отбелязва, че „други гробове не се намериха"¹⁶. Описанието за резултатите Москов завършва  с  думите „излагайки историята на новите разкопки, които направи археологическото дружество, старах се да бъда кратък. При това казах и някои чисто мои лични мнения, без да задължавам някого да ги приеме"¹⁷ Разкопките на М. Москов от 1906 г не са получили заслужена и вярна оценка. Те са споменавани само като етап в проучването на столичния Търнов или на църквата „Св. Четиридесет мъченици", а в някои случаи резултатите са приемани с недоверие. В една рецензия на студията на Т. Силяновска - Новикова „Нови данни за развитието на скулптурата в България през епохата на феодализма (ХII-ХI/ в.) век)"¹⁸ Т. Герасимов прехвърля негативната си оценка за изследването на Т. Силяновска и върху резултатите от разкопките и изводите на М. Москов.¹⁹ За мраморната плоча с изображение на „жена с корона" Герасимов отбелязва „от въпросната глава не е дадена нито фотография, нито поне рисунка..., но странното е, че въпросният паметник, открит през 1906 г., е обнародван от разкопвача подир шест години - през 1912 г Бихме запитали това сензационно за времето си откритие защо е останало не оповестено нито в пресата, нито от нашите учени"²⁰. Съмненията си Герасимов свежда до два пункта: 1) наличието на „нещо като нимб" (но и самият Москов не е категоричен и затова пише „нещо като...1') и 2) че „покойницата е изобразена заспала със затворени очи" и сочи, че в паметниците на романското и готическо изкуство презХII-ХI/ на Западна Европа" винаги покойникът е представен с широко отворени очи и никога с нимб на главата"²¹.

Обр.2. Базиликата "Св. Ахил".
а) план (По Н. Муцопулос).

   Проф. Герасимов стига до крайния извод „За нас споменатата в описанието на Москов глава с корона е една мистификация от страна на патриотично настроения учител в Търново. Тя никога не е била намерена"²². Според мен, М. Москов не заслужава обвинения в мистификация, макар и от патриотични чувства.²³
   Резултатите от разкопките на М. Москов в църквата „Св. Четиридесет мъченици" и „личните мнения" заслужават голямо внимание. По -късните разкопки (на В. Вълов и К. Тотев) напълно потвърдиха описанията на гробовете до южната стена на наоса (Обр. 1.) В подкрепа на писаното от Москов искам да приведа няколко примера за местоположението на гробовете, свързани с български владетели и царски особи (с по-голяма или по-малка степен на сигурност !) в хронологичен ред.
   При разкопките на проф. Муцопулос в базиликата „Св. Ахил" са разкрити четири каменни гробници, подредени една след друга покрай вътрешното лице на южния зид. Третата гробница, над която има аркосолий е изградена от цели мраморни плочи, според Муцопулос в нея е бил погребан цар Самуил (Обр. 2.)²⁴

Обр.2. Базиликата "Св. Ахил".
б) Гробниците в южния гроб на базиликата.

При разкопки в манастирската църква в Милешево са разкрити гробници (Обр. З.)²⁵ „Кралската" гробница (1) е до южния зид на наоса. Във вътрешния притвор, пак до южния зид е гробница (2) за която се предполага, че е на кралица Белослава, Владиславовата съпруга и дъщеря на цар Иван Асен II. В същата църква е погребан и „Св. Сава", след пренасянето на тялото му от църквата „Св. Четиридесет мъченици" през 1236 г.
   Манастирската църква „Св. Георги" при Старо Нагоричино е описана още от проф. Йордан Иванов. Той пише, че на „западната стена на църквата отвътре, в югозападния ъгъл, е изграден кивот, 2,50 м над пода"²⁶ Интерес представлява и описанието на арх. Жарко Татич, който пише „в притвора се намира също един малък, интересен обект, а именно гробница, едната половина на която лежи на конзоли, като балкон, а другата е вкопана в зида. В тази гробница е погребан българският Йоан Михаил

Обр. 3. План на манастирската църква в Милешево.
   При проучването на дворцовата църква на Царевец са разкрити 7 гроба - 4 в наоса и 3 в притвора. В югозападния ъгъл са открити два гроба, грижливо облицовани с  тухли и камъни. „Южният" е дълъг 2 м и широк 0,90-0,70 м и дълбок 1,99 м. В него са намерени няколко къса от мраморна плоча, а извън нея, в насипа части от похлупак и няколко части от околовръстна рамка. Втората гробница е разкрита, северно от първата и има по-малки размери. Авторите отбелязват, че „има сигурни данни да се приеме, че в тези гробници са били погребани цар Иван Александър и неговата жена - царица Теодора" (Обр. 5)²⁸. В северозападния ъгъл на наоса били разкрити други два гроба, вероятно в дървени ковчези. В северната половина на предверието (притвора) са разкрити три гроба, като най-северния е в зидана гробница. Според авторите погребаните „очевидно са били жени"²⁹.

Обр. 4. План на църквата "Св. Георги" при Старо Ногоричино (По Ж. Татич)
   От посочените примери може да се направи предположението, че гробовете на царски особи (независимост от различната степен на сигурност на данните! ) са погребвани в наоса или притвора на църковните постройки, но във всички случаи до вътрешното лице на южния зид. Това според мен е аргумент, който подкрепя предположението на Моско Москов, че до южния зид в наоса на църквата „Св. Четиридесет мъченици" е погребан цар Иван Асен II и неговата съпруга Ирина, която той, според Акрополит, обичал „не по-малко, отколкото Антоний Клеопатра".

Обр. 5. План на дворцовата църква на Царевец.
   Във тази  връзка  интерес  представлява, неизползван досега откъс от „Житието на Св. Сава", който гласи: „След това, когато БЛАГОЧЕСТИВИЯТ ЦАР АСЕН ПРИЕ КРАЯ НА  ЖИТИЕТО СИ И ОТИДЕ ПРИ БОГА, ИНОЦИТЕ ОТ СЪЩИЯ МАНАСТИР ГО ПРИЕХА и искаха да забранят на народа да идва при гроба на светеца в манастира. В това време почина някакъв свят митрополит и измолиха от тях (монасите  от  манастира   „Св.   Четиридесет мъченици" ) с цената на среброто да го положат в гроба на свети Сава. Така те искаха народът вече да не идва при гроба на светеца"³⁰. Цар Иван Асен II починал около празника на Св. Йоан (според хрониката на Алберик на 24 юни, Еньовден 1241г.) Сведението, че е приет от иноците на манастира и посочените по-горе примери подкрепя казаното от Москов, че гробът му е бил до южната стена на наоса на църквата „Св. Четиридесет мъченици”, където по-късно била погребана и Ирина.