Bulgarian English
 

Начало
Обновление
Новини
Връзки
Историята
Публикации
Слава БЪЛГАРСКА
Галерии
Археология
Град В. Търново
Св. Сава Сръбски
Стенописите
Цар Калоян
Финансиране проекти
 
Начало arrow Новини arrow Последни новини arrow 20.04.2007 в-к Монитор


20.04.2007 в-к Монитор Версия за печат Изпрати като E-mail
Историци спорят дали останките са на владетеля или на болярин
Погребаха цар Калоян в “Св. 40 мъченици”
Возят стоманеният ковчег на оръдеен лафет теглен от БТР
Иван Първанов
Костите на средновековният български цар Калоян вчера бяха погребани за втори път в църквата "Св. 40 мъченици". Това се случи точно 800 години след убийството на царя край Солун и 35 години след откриването на гроба му. На официалната церемония по препогребването присъства президентът Георги Първанов, министрите проф. Стефан Данаилов и Веселин Близнаков и др. Въпреки студеното време и силният вятър, час и половина преди началото на опелото стотици търновци бяха обградили средновековната църква за да се простят със своя цар.
Снимки: АВТОРЪТ

Великотърновският митрополит Григорий чете заупокойна молитва.
Точно в 10,15 ч гвардейци от Националната гвардейска част изнесоха на ръце от местния музей стоманения саркофаг с царските мощи. Той беше качен върху артилерийски лафет, теглен от БТР на Националния военен университет. Шествието премина покрай хълма Царевец и стигна до "Св. 40 мъченици". Там Великотърновският митрополит Григорий произнесе заупокойна молитва, продължила повече от половин час. След това саркофагът с костите беше положен на мястото, откъдето те са били извадени преди 35 години - край северната част на църквата. Хората, участвали в изработката на царския гроб споделиха, че не съществува опасност той да бъде отворен и костите поругани, тъй като само капакът над гроба тежал повече от един тон. В словото си в двора на църквата президентът Георги Първанов нарече случващото се израз на историческа памет и преклонение пред делото на братята Асеневци и на самия Калоян. "Днес ние се връщаме за да осъзнаем и осмислим това, което някога братята Асеневци направиха за България и Европа. Калоян е пряк продължител на започнатото от своите братя за обединение на българските земи. Той е голям пълководец и вещ и изкусен военачалник", каза още Първанов. Според него унията, която Калоян е сключил с католическия Рим не може да бъде пречка за честването, което днес ние му отдаваме.
След края на официалната церемония през целия ден хиляди търновци минаваха за да положат цвете и да се поклонят пред гроба на Калоян. Скелетът на цар Калоян е открит през 1972 г от екип на проф. Въло Вълов при археологически разкопки на северната част на църквата. Още оттогава започват и споровете между учените

Скелетът на Цар Калоян в саркофага мигове преди да бъде затворен и запечатан.
Dали това са останките на царя Калоян или на болярин със същото име?
Противниците на "царската теория" твърдят, че на намерения в гроба златен пръстен печат с надпис "Калоян" не е изписана царската титла на притежателя му. Според техните опоненти обаче по онова време в средновековна Европа това е било обичайна практика. Така е било и във Византия. Те от своя страна привеждат много повече доказателства в подкрепа на това, че открития в гроб № 39 скелет е на един от най-великите български владетели. Според проф. Йордан Андреев от Великотърновския университет при изваждането на скелета присъстващите забелязали на тила на главата следа от огромна рана, нанесена с хладно оръжие. От историческите хроники и летописи е известно, че цар Калоян действително е получил подобно нараняване като млад в битка с врагове. Освен това византийските автори описват българския владетел, че често изпадал в пристъпи на безпричинна ярост  и буйствал.
Според лекари най-вероятно след зарастването на раната останалите остри ръбове са дразнели малкия му мозък и той оттам получавал тези пристъпи. Освен това знае се, че Калоян е бил огромен мъж. според антрополозите намереният скелет е бил на мъж, висок над 1,90 м. След откриването на мощите през 1976 г директорът на Института по молекулярна биология и експериментална морфологгия при БАН проф. Йордан Йорданов направи реконструкция на черепа на царя. През 2002 г царският скелет беше докаран в Регионалния исторически музей във Велико Търново, където стана част от постоянната музейна експозиция. Преди 1-2 години между местните учени започна спор дали царският скелет трябва да продължи да бъде показван като туристическа атракция, или е редно да бъде погребан по християнски. Върл привърженик на първото беше бившият директор на търновския музей Христо Харитонов. Повечето от местните учени обаче на мнение, че не е морално един скелет, пък бил той и царски, да бъде излаган на показ за пари. Така се стигна и до окончателното решение за препогребването на Калоян.
Шествието до църквата “Св. 40 мъченици”. Саркофагът e върху оръдейния лафет.
Неговият скелет беше миропомазан с елей и вино от търновския владика Григорий. В присъствието на журналисти костите бяха запечатани в стоманения саркофаг, изработен във военния завод "Терем - Ивайло". Проф. Йордан Йорданов обясни, че преди полагането им костите са обработени с пчелен восък, който ще ги предпази от мухъл, плесен и микроорганизми в следващите 2-3 хил. години. Веднъж на всеки 15-20 години обаче е необходимо те да бъдат изваждани за да се провери какво е състоянието им. След царското погребение директорът на националния исторически музей Божидар Димитров отново потвърди идеята си във Велико Търново да  бъде създаден Пантеон  на владетелите от Първата и Втората българска държава, както и на мощите на известни български светци. Министърът на културата проф. Стефан Данаилов пък съобщи, че ще бъдат отпуснати 1,5 млн. лв. за почистването и разкопки на хълма Трапезица. Предстоят също така още работи и по самата църква "Св. 40 мъченици". Една от идеите е освен оригиналните каменни колони, в църквата да бъдат поставени и оригиналните стенописи, които от десетилетия се пазят в хранилищата на търновския музей.
Предишна Следваща
 
Партньори
Министерство на културата
Нови Интернет Технологии
Национален Исторически Музей
Областен Управител Велико Търново
Община Велико Търново
Велико Търновски Университет
АИМ при БАН
Реклама
Реклама 6
Реклама 5

 
НИТ Нови Интрернет Технологии. © 2003 - 2012