Почитаме Свети 40 мъченици
Празникът на Светите 40 мъченици от Севастия е навлязъл дълбоко в бита на българите. Той е бил особено почитан през Средновековието. За това говорят множеството домашни и чужди извори. Най-известния от тях е Търновската колона на цар Иван Асен ІІ. В нея е отбелязана паметната победа на българския владетел при Клокотница. Там на 9 март 1230 г. бъргарският цар нанесъл голямо военно поражение на Епирския деспот Теодор Комнин.
    Иван Асеновата колона е открита в царската църквата "Св. 40 мъченици" в старата българска столица Търново. Освен това с тази църква е свързана една от старите легенди. Тя гласи, че в нощта на 8 срещу 9 март се появяват духовете на владетелите и владетелките от Второто българско царство, които са погребани там.
   Според старата християнска традиция светите 40 мъченици са били римски войни, които тайно са изповядвали християнството. Техният полк е бил разположен в малоазиатския град Севастия. След като биват разкрити са подложени на жестоки мъчения. Загиват 40 войни. Това става през 320 г.от н.е. Няколко години преди официалното признаване на християнството и края на гоненията на ранните християни. Православната църква по-късно ги канонизира.
    В българските религиозни вярвания – представата за 40-те светци войни се трансформира в младенци. Така сред старите българи празникът е известен като младенци. Народното поверие гласи, че на този празник идват щъркелите. Самите щъркели са почитани от българите. Те са свързани с децата. И днес много хора помнят как техните баби са им казвали, че щъркелът ги е донесъл. Смята се, че къща или двор където гнезди семейство щъркели е запазено от магии. Техните яйца също имат предпазна магическа сила.
    На свети 40 се изпълняват редица религиозни ритуали и обреди, преди всичко от деца. В обредните песни се отправят различни молби към щъркелите. Според народната традиция децата трябва да се отъркалят в тревата преди изгрев слънце. Това се прави за здраве. Въобще на този ден е на почит здравето на децата, тъй като те са най-уязвими от болести.
    На този ден се приготвят специални обредни питки, наречени младенци. Този обреден хляб се намазвал с мед и така се раздавал по подобие на питките, които се раздават за здраве на Св. Харалмпи. Това се прави с цел да се умилостиви баба Шарка. Както в миналото, така и днес много от децата са боледували или боледуват от дребна и едра шарка. Едрата шарка някога е нанасяла големи вреди на хората, които са я приболедували. Затова хората в миналото са се отнасяли със срахопочитание към нея.
    Празникът на Свети 40 мъченици е свързан и с представата на българите за настъпващата пролет. Народната вяра гласи, че на този ден Господ забива 40 или 140 нагорещени шиша в земята. Той удря с тях земята за да се затопли. Тогава хората са смятали, че слънцето вече се обръща към лято