Историци спорят дали останките са на владетеля или на болярин Погребаха цар Калоян в “Св. 40 мъченици” Возят стоманеният ковчег на оръдеен лафет теглен от БТР Иван Първанов Костите на средновековният български цар Калоян вчера бяха погребани за втори път в църквата "Св. 40 мъченици". Това се случи точно 800 години след убийството на царя край Солун и 35 години след откриването на гроба му. На официалната церемония по препогребването присъства президентът Георги Първанов, министрите проф. Стефан Данаилов и Веселин Близнаков и др. Въпреки студеното време и силният вятър, час и половина преди началото на опелото стотици търновци бяха обградили средновековната църква за да се простят със своя цар. Снимки: АВТОРЪТ
Великотърновският митрополит Григорий чете заупокойна молитва. Точно в 10,15 ч гвардейци от Националната гвардейска част изнесоха на ръце от местния музей стоманения саркофаг с царските мощи. Той беше качен върху артилерийски лафет, теглен от БТР на Националния военен университет. Шествието премина покрай хълма Царевец и стигна до "Св. 40 мъченици". Там Великотърновският митрополит Григорий произнесе заупокойна молитва, продължила повече от половин час. След това саркофагът с костите беше положен на мястото, откъдето те са били извадени преди 35 години - край северната част на църквата. Хората, участвали в изработката на царския гроб споделиха, че не съществува опасност той да бъде отворен и костите поругани, тъй като само капакът над гроба тежал повече от един тон. В словото си в двора на църквата президентът Георги Първанов нарече случващото се израз на историческа памет и преклонение пред делото на братята Асеневци и на самия Калоян. "Днес ние се връщаме за да осъзнаем и осмислим това, което някога братята Асеневци направиха за България и Европа. Калоян е пряк продължител на започнатото от своите братя за обединение на българските земи. Той е голям пълководец и вещ и изкусен военачалник", каза още Първанов. Според него унията, която Калоян е сключил с католическия Рим не може да бъде пречка за честването, което днес ние му отдаваме. След края на официалната церемония през целия ден хиляди търновци минаваха за да положат цвете и да се поклонят пред гроба на Калоян. Скелетът на цар Калоян е открит през 1972 г от екип на проф. Въло Вълов при археологически разкопки на северната част на църквата. Още оттогава започват и споровете между учените
Скелетът на Цар Калоян в саркофага мигове преди да бъде затворен и запечатан. Dали това са останките на царя Калоян или на болярин със същото име? Противниците на "царската теория" твърдят, че на намерения в гроба златен пръстен печат с надпис "Калоян" не е изписана царската титла на притежателя му. Според техните опоненти обаче по онова време в средновековна Европа това е било обичайна практика. Така е било и във Византия. Те от своя страна привеждат много повече доказателства в подкрепа на това, че открития в гроб № 39 скелет е на един от най-великите български владетели. Според проф. Йордан Андреев от Великотърновския университет при изваждането на скелета присъстващите забелязали на тила на главата следа от огромна рана, нанесена с хладно оръжие. От историческите хроники и летописи е известно, че цар Калоян действително е получил подобно нараняване като млад в битка с врагове. Освен това византийските автори описват българския владетел, че често изпадал в пристъпи на безпричинна ярост и буйствал. Според лекари най-вероятно след зарастването на раната останалите остри ръбове са дразнели малкия му мозък и той оттам получавал тези пристъпи. Освен това знае се, че Калоян е бил огромен мъж. според антрополозите намереният скелет е бил на мъж, висок над 1,90 м. След откриването на мощите през 1976 г директорът на Института по молекулярна биология и експериментална морфологгия при БАН проф. Йордан Йорданов направи реконструкция на черепа на царя. През 2002 г царският скелет беше докаран в Регионалния исторически музей във Велико Търново, където стана част от постоянната музейна експозиция. Преди 1-2 години между местните учени започна спор дали царският скелет трябва да продължи да бъде показван като туристическа атракция, или е редно да бъде погребан по християнски. Върл привърженик на първото беше бившият директор на търновския музей Христо Харитонов. Повечето от местните учени обаче на мнение, че не е морално един скелет, пък бил той и царски, да бъде излаган на показ за пари. Така се стигна и до окончателното решение за препогребването на Калоян. Шествието до църквата “Св. 40 мъченици”. Саркофагът e върху оръдейния лафет. Неговият скелет беше миропомазан с елей и вино от търновския владика Григорий. В присъствието на журналисти костите бяха запечатани в стоманения саркофаг, изработен във военния завод "Терем - Ивайло". Проф. Йордан Йорданов обясни, че преди полагането им костите са обработени с пчелен восък, който ще ги предпази от мухъл, плесен и микроорганизми в следващите 2-3 хил. години. Веднъж на всеки 15-20 години обаче е необходимо те да бъдат изваждани за да се провери какво е състоянието им. След царското погребение директорът на националния исторически музей Божидар Димитров отново потвърди идеята си във Велико Търново да бъде създаден Пантеон на владетелите от Първата и Втората българска държава, както и на мощите на известни български светци. Министърът на културата проф. Стефан Данаилов пък съобщи, че ще бъдат отпуснати 1,5 млн. лв. за почистването и разкопки на хълма Трапезица. Предстоят също така още работи и по самата църква "Св. 40 мъченици". Една от идеите е освен оригиналните каменни колони, в църквата да бъдат поставени и оригиналните стенописи, които от десетилетия се пазят в хранилищата на търновския музей.
Костите на средновековният български цар Калоян вчера бяха погребани за втори път в църквата "Св. 40 мъченици". Това се случи точно 800 години след убийството на царя край Солун и 35 години след откриването на гроба му. На официалната церемония по препогребването присъства президентът Георги Първанов, министрите проф. Стефан Данаилов и Веселин Близнаков и др. Въпреки студеното време и силният вятър, час и половина преди началото на опелото стотици търновци бяха обградили средновековната църква за да се простят със своя цар.
Скелетът на Цар Калоян в саркофага мигове преди да бъде затворен и запечатан.
Според лекари най-вероятно след зарастването на раната останалите остри ръбове са дразнели малкия му мозък и той оттам получавал тези пристъпи. Освен това знае се, че Калоян е бил огромен мъж. според антрополозите намереният скелет е бил на мъж, висок над 1,90 м. След откриването на мощите през 1976 г директорът на Института по молекулярна биология и експериментална морфологгия при БАН проф. Йордан Йорданов направи реконструкция на черепа на царя. През 2002 г царският скелет беше докаран в Регионалния исторически музей във Велико Търново, където стана част от постоянната музейна експозиция. Преди 1-2 години между местните учени започна спор дали царският скелет трябва да продължи да бъде показван като туристическа атракция, или е редно да бъде погребан по християнски. Върл привърженик на първото беше бившият директор на търновския музей Христо Харитонов. Повечето от местните учени обаче на мнение, че не е морално един скелет, пък бил той и царски, да бъде излаган на показ за пари. Така се стигна и до окончателното решение за препогребването на Калоян. 
