След сражението при Клокотница Второто Българско царство достигнало своя апогей. То станало най-силната държава на Балканския полуостров.
ПОЛОЖЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ През 1218г. цар Иван Асен ІІ удържал победа над цар Борил и се възкачил на търновския престол. Още в началото на своето управление цар Иван Асен ІІ се оженил за дъщерята на унгарския крал и получил като зестра Белградска и Бранчевска област. Сключил мирен договор и с епирския деспот, а по-сетне и император Теодор Комнин, като оженил своя извънбрачна дъщеря за брат му Мануил.
ПОЛОЖЕНИЕТО НА ЕПИРСКОТО ДЕСПОТСТВО След като през 1204г. кръстоносците превзели Цариград, някогашната империя се разпаднала на няколко държавици. Епирското деспотство възникнало в европейските предели на империята. След разгрома на кръстоносците при Одрин и последвалото по-късно убийство на маркиз Бонифаций Монфератски, деспотството бързо разширило територията си. Особено заслуга за просперитета на Епирската държава имал Теодор Комнин. Амбициозният владетел се провъзгласил за император и си поставил за цел да възстанови Византийската империя. Но по пътя му към отвоюването на Цариград възникнала пречка.
КОНФЛИКТЪТ МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И ЕПИРСКАТА ИМПЕРИЯ Разтревожени от успехите на Теодор Комнин, бароните на латинската империя решили да потърсят сила, която да противопоставят на солунския император. И те се насочили към цар Иван Асен ІІ, като предложението било изключително примамливо – дъщерята на царя Елена била сгодена за Балдуин ІІ, а българския владетел бил определен опекун на малолетния латински император – до тогава дори великият цар Симеон І не могъл да постигне подобен успех въпреки многобройните усилия. Този съюз обаче възпрепятствал плановете на Теодор Комнин да отвоюва Цариград. Затова той решил преди да настъпи срещу Латинската империя, да си осигури тила откъм България. Теодор Комнин вероломно нарушил мирния договор и нападнал България.
БЪЛГАРСКИТЕ ВОЙСКИ Сведенията за състава, въоръжението и числеността на българската армия са оскъдни. Основният източник за битката – Г. Акрополит дава съвсем кратко сведение: «...взел малка помощ от скитите, която не наброявала [дори > хиляди...»1. Макар и кратко, сведението показва, че армията включвала както българската войска, така и кумански съюзници. Въоръжението на българската армия, макар да не е подробно описано, едва ли съществено се е отличавало от епирската войска, а съдейки по някои фрески от това време и от въоръжението характерно за ХІVв. За куманското въоръжение и тактика Н. Хониат дава следното описание: «Във война въоръжението им е колчан, [поставен > напрако на слабините, и гъвкав лък. Когато настъпи време за война, препускат с викове и стреляне. Избягват от нападащите ги и успяват да се оттеглят, но при самото бягство стрелят с насочени назад лъкове. Хранят се от същия кон, който яздят»2.
ЕПИРСКИТЕ ВОЙСКИ Сведенията за състава, въоръжението и числеността на епирската армия са също оскъдни. Акрополит казва само, че Теодор Комнин: «...събрал голяма войска, съставена от ромеи и италийци...». Ефрем само се ограничава да каже, че епирската войска била голяма, а в надписа на колоната от «Св. 40 мъченици» се казва само, че Иван Асен ІІ разбил „гръцката войска”. По запазените фрески от ХІІІв. може да се види какво е било въоръжението на войските на Теодор Комнин, което не се различавало съществено от това на българските войски. Под „италийци” тук явно се имат предвид латинците, които се били присъединили към Теодор Комнин, след като отвоювал някои от завладените от кръстоносците територии. Макар да няма конкретни сведения, една част от тях са били рицари с типичното въоръжение, като най-вероятно обаче водените от тях отряди били от местното население.
КОМАНДВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ВОЙСКА Начело на българските войски стоял лично цар Иван Асен ІІ. Още в ранно детство той бил свидетел на военните действия, които водели баща му и чичовците му срещу Византия, а по-сетне и срещу латинската империя. След смъртта на цар Калоян Иван Асен ІІ трябвало да отвоюва трона от своя братовчед Борил чрез гражданска война. Въпреки това, Иван Асен предпочитал да избягва военните конфликти и се стараел да намери мирно разрешение на възникналите конфликти, без обаче да прави прекалени и неоснователни отстъпки.
КОМАНДВАНЕТО НА ЕПИРСКАТА ВОЙСКА Носенето на името на Великите Комнини показва, че Теодор Ангел се намирал в родствена връзка с тях, а това ще рече, че бил потомък на някогашните български царе. Тази му позиция се подсилвала от обстоятелството, че бил коронован за император от охридския архиепископ Димитър Хоматиан – правоприемника на преславските и охридските патриарси. Това правело представителите на династията Асеневци да изглеждат само като узурпатори на българския престол.
Теодор Ангел се проявил като добър държавник и военачалник. Първоначално той значително спомогнал за изграждането на Никейската империя, а след това извикан от брат си Михаил, съдействал и за създаването на епирското деспотство. По-сетне като деспот, а по-късно и император отвоювал много от загубените земи, принадлежали някога на Византия. Теодор Комнин пленил и убил избрания за латински император Пиер дьо Куртене.
СРАЖЕНИЕТО Сведенията как е протекло сражението са изключително кратки. Най-подробният извор – Г. Акрополит казва само: «...Иван Асен... се понесъл смело в сражението, като закачил на знамето, както казват някои, писмената клетва на Теодор. Войските се сблъскали някъде около едно място край Еврос, което наричат Клокотница. И за да ви изложа накратко всичко, Теодор бил решително победен от българите и скитите. Бил пленен от враговете той и мнозина от роднините му, от висшите длъжностни лица и знатните и всичките им вещи станали плячка на българите. Иван Асен се отнесъл към плененото множество човеколюбиво, освободил повечето от войниците, а най-вече по-простите и сбирщината и ги отпратил по селата и градовете им...» Григора е още по кратък: «...Той[Иван Асен ІІ > взел за свои съюзници скити, влязъл в жестока битка с него, и след като го победил и пленил, извадил му очите...» В своята «Стихотворна хроника» Ефрем монах, който по принцип за тази епоха ползва сведенията на Акрополит казва:
«...ала когато битката започнала,
той претърпял нечуто поражение,
била безславно смазана войската му.
Бил хванат в плен от тези мизи-варвари
и при Асен отведен бил нещастният,
а с него и тълпа от благородници,
а с тях и множество пленени воини...»4
За нас е изключително важен надписа поставен от цар Иван Асен ІІ в търновския храм «Св. 40 мъченици» в чест на победата, тъй като от него научаваме датата на сражението – празника на св. 40 мъченици, честван на 9 март (по нов стил). Иначе и надписът на колоната съвсем кратко описва събитието: «...излязох на война в Романия и разбих гръцката войска, а самият цар кир Теодор Комнин взех в плен с всичките му боляри...».
Въпреки липсата на конкретни сведения, от обстоятелството, че в плен попаднал Теодор Комнин, с роднините и велможите си дава основание да се предполага, че епирската войска била въвлечена в засада и заставена да се предаде.
ПОСЛЕДИЦИ ОТ БИТКАТА ЗА УЧАСТНИЦИТЕ Теодор Ангел Комнин бил отведен като пленник в Търново, заедно с роднините и велможите си. Цар Иван Асен ІІ пуснал обикновените войници свободно да се приберат по домовете си. На мястото на Теодор, Иван Асен поставил за епирски деспот неговия брат и царски зет – Мануил. По-късно заради участие в заговор, по нареждане на царя Теодор Комнин бил ослепен. След смъртта на царица Ана- Мария, Иван Асен се оженил за дъщерята на Теодор – Ирина, от който брак се родил цар Михаил Асен. Казват, че Иван Асен бил влюбен в Ирина както Антоний в Клеопатра. По-късно разтревожен от успехите на имп. Йоан Ватаци, цар Иван Асен освободил Теодор Комнин и го изпратил в Солун на мястото на зет си, който не могъл успешно да противодейства на възхода на никейската империя.
ПОЛИТИЧЕСКИ ПОСЛЕДИЦИ ОТ СРАЖЕНИЕТО ПРИ ЧЕРНОМЕН Постигнатата победа довела до най-голямото териториално разширение на Второто царство. Както казва Акрополит «...когато после потеглил срещу тях, всички му се подчинявали без кръвопролития и под негова власт паднал Адрианопол, скоро след това Димотика, после целият Волерон, Серес, Пелагония и Прилеп и земите около тях. Той опустошил и Велика Влахия5, завладял и Албанион и плячкосал чак до Илирик...» В надписа на цар Иван Асен ІІ в чест на победата той отбелязва: «...И цялата му земя от Одрин до Драч превзех, гръцка, още арабанашка и сръбска; а пък градовете, които се намират около Цариград, и самия този град владееха фръзите, но и те се покоряваха под ръката на моето царство, понеже нямаха друг цар освен мене и благодарение на мене прекарваха дните си...». След като Теодор Комнин бил разбит, латинците се отметнали от споразумението и сгодили Балдуин ІІ за дъщерята на бившия йерусалимски край Йоан дьо Бриен, който поел управлението на империята. Въпреки това нарастналия в резултат на побадата престиж на държавата позволил през 1235г. да бъде възстановена българската патриаршия. Този военен успех още през средновековието е бил символ на гордост и национално самочувствие за българина и както свидетелства по този повод в своето стихотворение Йоан Катрари: «...Щом те срещне, непременно
той „Клокотница” ще каже...»6
1. По Христоматия по история на България, т.2, под ред. на П. Петров и В. Гюзелев, София, стр.96-97
2. По ГИБИ, т.ХІ, стр. 95
3. По ГИБИ, т.ХІ, стр. 127
4. По Гюзелев,В. „Самият Търновград ще разтръби победите”, С.,1981г.
5. Става дума за област, която до тогава влизала в територията на Епирското деспотство, а не за земите на север от Дунава
6. По Гюзелев,В. „Самият Търновград ще разтръби победите”, С.,1981г., „Стихове на Катрари, възпяващи най- философствощия и най-ораторстващия сред философите Неофит”
