Сърцето на Търново умира

Интервю с арх Теофил Теофилов

Автор: Виржиния Стоянова

Архитект Теофил Теофилов произхожда от стар копривщенски род. Роден е в Пловдив, но от 1968 година живее във Велико Търново. Специализирал е към организация на ЮНЕСКО в Италия. В момента е главен архитект на обновлението на църква "Св. 40 мъченици" във Велико Търново.

- Архитект Теофилов, как се насочихте към архитектурата?
- Не се колебах в избора си след завършването на гимназията. Архитектурата се превърна в смисъл на целия ми живот. Образно казано, "влязох" в живота на паметниците. "Живях" и във Второто българско царство, занимавах се със средновековните му паметници. Преминах в Първото царство, а от него в антични обекти. Моята дисциплина са антични и средновековни паметници: теория, история, консервация и реставрация. Но независимо от това съм правил и съвременни обекти.
- Върху колко обекта сте работили?
- Имам около 30 неизпълнени проекта и повече от 60 реализирани. Между тях са Голямата базилика в Плиска, строена през 863-869 година от цар Борис I и епископ Формоза. Това е най-голямата църква в средновековна Европа. Работих и по реконструкцията на Златната църква в Преслав, строена от цар Симеон Велики в 917 година. Това пък е най-красивата църква, построена през средните векове на Стария континент.
- Защо не успяхте с всички проекти?
- Причината е прозаична - липса на средства. Голяма част от тях бяха дарителски. Преди десет години например проектирах една нова църква, поръчана от покойния Търновския митрополит Стефан. Стигнахме до една плоча и парите свършиха. Подобна беше съдбата на църквата, поръчана ми към университета във Велико Търново. Тя стои на основи, а парите изчезнаха. Така стана и с другите проекти - просто парите отиват на друго място. Имам много разочарования в тази област.
- Вие сте и автор на редица трудове в областта на реставрацията...
- В тази насока наистина е писано толкова много, че едва ли моите идеи и тези са някакво развитие на архитектурно-реставрационната мисъл. Понякога трябва да контрираш някои виждания, да отречеш някои схващания. Защото научната истина невинаги е там, където я търсим. По-скоро е близо до това, което може да се види на място. Действително имам около 60 научни публикации, участвал съм в много конференции. В академичната йерархия останах научен сътрудник към Института по изкуствознание. Във времето, в което трябваше да се хабилитирам, отговарях за архитектурата на Великотърновски окръг, а след това и на самия град като кмет. Някои хора следват една посока на действие през живота си, а аз съм се разпилял в много области. След като приключи мандатът ми на кмет, бях една година градски архитект.
- Бихте ли дали сам оценка на стореното от вас?
- Пак повтарям, имал съм разпилян живот. Стремя се в края на кариерата си да подредя направеното досега. Дано имам този шанс. Смятам все пак, че това, което съм показал в архитектурата, винаги е било изискано, защото съм използвал старите методи на изследване.
- В момента вие ръководите обновлението на църквата "Св. 40 мъченици" във Велико Търново.
- За този културен паметник се проведоха много конкурси, които нямаха ясно планово задание. В едната посока можеше да се търси църква, в другата музей. Всички участници правеха това, което им допадаше. Аз през цялото време правех църква. Отказах се да играя в тези периодични конкурси, които се провеждаха от 1976 година през 10 години. Последният, през 1996 година, също не даде резултат и се направи служебно възлагане на арх. Узунов. Той беше сред участниците в старите конкурси. На базата на неговото виждане се направи проект. След разсъждения в Министерството на културата и Съвета за опазване на паметниците узря истината, че докато се мъдрува 32 години, паметникът е загубил автентиката и очарованието си. Оставаше да се направи нова концепция и задание. На базата на това и на стария си проект за църква направих идейна разработка в 3 варианта. Последният окончателен вариант се превърна в работен проект. Подчертавам, че заданието е обновление, което не означава реставрация. Това е една нова постройка, създаваща среда за експониране на основните стойности на стария паметник.
- Какво е бъдещето на Велико Търново?
- За съжаление Търново като стар град започва да изчезва. Хората от цели квартали започват да се преместват към центъра и новите квартали. Причината е не само икономическа. Тя е плод и на градоустройствени недостатъци. Един град е като човешки организъм. Той има свое сърце, което трябва да пулсира. А сърцето на Велико Търново е в старата му част.
- Вие сте реализирали като архитект програмата "1300 години българска държава"...
- Основната ми работа по това време бе в Плиска, Мадара и Преслав. Бях главен методически ръководител на всички консервационно-реставрационни работи. За съжаление направеното тогава не се съхранява. Това е моята болка - да гледам как направени неща се рушат.
- Каква е ролята на паметниците на културата в съвременното общество?
- Те са извор на националното самочувствие на всеки народ. И ние също трябва да ги ценим. Искам да благодаря на всички, които правят нещо по този въпрос. Както и на хората, които направиха възможна работата по обновлението на "Св. 40 мъченици".